I. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
Причината за включването на преследването на нелоялната конкуренция сред обектите на интелектуалната собственост, е че в много случаи нарушенията на права върху обекти на интелектуалната собственост, например на марка или географско означение, търговско наименование (фирма) и означения за произход се явяват и акт на нелоялна конкуренция. Така защитата срещу нелоялна конкуренция всъщност допълва възможностите за защита срещу нарушения на права върху интелектуалната собственост. Тя заедно с антитръстовото законодателство следва да осигури и гарантира ефективното функциониране на пазарната икономика. Постигането на подобна цел изисква създаване на достатъчно гъвкаво законодателство, което не обвързва защитата с регистрация или други административни формалности. Предотвратяването на нелоялната конкуренция трябва да има способността да се адаптира към всяка нова форма на пазарно поведение.
В рамките на Европейския съюз е налице тенденция за засилване на правомощията на ведомствата за защита на конкуренцията. Целта е да им се даде повече възможност да прилагат същинското конкурентно право. Актуалното европейско право предвижда засилване на правата на ведомствата в тези сфери, както ѝ в областта на „застъпничеството за конкуренцията“. Нещо повече, европейското право изисква от държавите да гарантират, че никакви странични дейности, няма да попречат на ведомствата да се съсредоточат върху това същинско конкурентно право.
II. ПОНЯТИЕ И ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НЕЛОЯЛНАТА КОНКУРЕНЦИЯ
Нелоялната конкуренция в тесен смисъл е явление с негативен характер. Проявява се в няколко посоки – спрямо потребителите, спрямо конкурентите и спрямо държавата и обществото. В настоящето изложение се интересуваме и ще разглеждаме забранените деяния, които създават негативни ефекти за конкурентите или това са пазарните играчи, които се придържат към правилата на закона и добросъвестната търговска практика. Това са правилата определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. На следващо, но разбира се и не на последно място, разглежданото забранено поведение има вреден ефект върху обществото и икономическите отношения като цяло.
Материалноправната уредба на забранените антиконкурентни практики се съдържа в глава седма от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), озаглавена „Забрана за нелоялна конкуренция“. Законът в чл. 29 от ЗЗК урежда една обща бранителна норма, която е обща забрана за всякакви деяния, които могат да нарушат конкуренцията, които могат да се изразяват както в действия така ѝ в бездействия. В своята хипотеза общата разпоредба включва няколко кумулативни елементи, а именно отношение на конкуренция между търговски дружества, действие или бездействие противоречащо на добросъвестната търговска практика, пряко увреждане на конкурента или съществуването на възможност за увреждане.
Според съдебната практика разпоредбата на чл. 29 ЗЗК има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение, само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава седем, чл. 30 – 37 ЗЗК или когато са нарушени разпоредбите на законите във връзка с интелектуалната собственост във връзка с търговската дейност на едно предприятие.
В трайната практика на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е възприето, че поведението на един стопански субект е в противоречие с добросъвестната търговска практика, когато е в противоречие с нормативно установените правила, уреждащи дадена стопанска дейност, а ако такива липсват с обичайната търговска практика в съответния отрасъл. В същото време КЗК приема, че дори и едно поведение да не съставлява закононарушение, ако то противоречи на добрите нрави и създава опасност от увреждането на интересите на конкурентите, е налице акт на нелоялна конкуренция.
III. НЕЛОЯЛНАТА КОНКУРЕНЦИЯ СРЕД ОБЕКТИТЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ
Предотвратяването на нелоялната конкуренция като обект на интелектуалната собственост има особености, които я отличават съществено от всички останали обекти. Тук правно закриляното благо не е конкретен интелектуален резултат, спрямо който да се предостави субективно право на определено лице или лица, а поведението на стопанските субекти. Текстовете на Парижката конвенция провъзгласяват за преследван като нарушение на индустриалната собственост всеки акт на нелоялна конкуренция, дори когато с него не се нарушават конкретни права на индустриална собственост. Проявните форми на нелоялната конкуренция надхвърлят пределите на обхвата на интелектуалната собственост и увреждат пазара като цяло.
Най-ярък израз на нарушаване на едни от основните принципи в конституционното и конкурентното право, а именно участниците на пазара да упражняват свободна стопанска дейност и да оперират при условията на свободна и лоялна конкуренция и правата на интелектуална собственост, които са уредени във Закона за авторските права и сродните му права (ЗАвПСР), Закона за марките и географските означения (ЗМГО), Търговския закон (ТЗ), във връзка с регистрирани търговски марки в Държавния регистър на търговските марки към Патентното ведомство по реда на ЗМГО, които марки могат да имат творчески характер и да бъдат произведение на изкуството и разбира се, в такъв случай ще получат защита и по ЗАвПСР, както ѝ нерегламентираното използване на фирмата на търговско дружество, чиято защита се осигурява по линия на ТЗ, се изразява в специализирания състав, уреден в чл. 35 ЗЗК или това е забраната за имитация на стоки и услуги.
IV. ИМИТАЦИЯТА КАТО ФОРМА НА НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШАВАНЕ ПРАВАТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ
Забраната за имитация е уредена в чл. 35 ЗЗК. Потърпевши от този вид нарушения са както конкурентите, чиито стоки върху, които имат права се имитират, така ѝ потребителите, които се заблуждават относно предприятието, което предлага продукта. С ал. 1 на същия член се забранява предлагането на стоки и услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други отличителни белези, които заблуждават или могат да заблудят относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника или начина на придобиване или използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Разбира се, не всяка прилика между два артикула може да се квалифицира като имитация. В някои случаи сходството в цветовото оформяне и използването на сходни стилистични фигури не е достатъчно, ако общата визия на артикулите не сочи на подобие и не може да доведе до заблуждение в информираните потребители.
Имитацията е също неправомерното използване на марка, географско означение или фирма близки до тези на други лица, което може да доведе до увреждане на интересите на конкурентите, което ще се изрази в претърпени загуби и пропуснати ползи, което съответно означава увеличаване на техния пасив или намаляване на техния актив от икономическа гледна точка. Забраната е уредена в ал. 2 на същия член. Релевантно за приложението ѝ е установяването на действия по неправомерното използване на чужда регистрирана марка или географско означение. Съгласно чл. 13 ал. 1 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя ѝ да я ползва, да се разпорежда с нея, и да се противопостави на трети лица, които използват в търговската си дейност същия или идентичен знак без неговото съгласие. Ако се установи, че е налице идентичност, което ще означава 90 и над 90 на сто съвпадение на елементите на марката или сходство, което означава 50 и над 50 на сто съвпадение на елементите на марката, което е от естеството да заблуди потребителите относно автора на стоката или услугата, ще е налице ползване на същите по начин, който може да доведе до увреждане интересите на автора на имитираната стока или услуга. Задължителната предпоставка е имитираният елемент да се свързва със стока притежаваща определена известност.
По отношение на нарушенията на търговските марки и географските означения трябва да се каже, че освен по ЗЗК, извършителят може да бъде санкциониран и по Закона за защита на потребителите въз основа на жалба на потребител. От друга страна защитата на правото на индустриална собственост може да бъде осъществено по реда на ЗМГО. Защита по този нормативен акт се осъществява като административно-наказателно производство от страна на Патентното ведомство и отделно чрез гражданскоправна защита уредена в чл. 75 – 77 ЗМГО, осъществявана по исков път.
От друга страна ако търговската марка е фигуративна (изображение) или комплексна т.е. съчетание от надпис и фигура или изображение тя ще отговаря на условията да е резултат от творческа дейност и да бъде обективирана, което ще породи за нейния автор авторскоправна закрила по ЗАвПСР и съответно по реда на този закон може да се търси също закрила. Във връзка с ал. 3 на чл. 35 ЗЗК, където е уредена забраната за имитация на външния вид на интернет страница също се прилага ЗАвПСР. Еднаквостта или сходството с външния вид на интернет страница трябва да може да бъде установено от всеки потребител без да е необходимо да има технически познания или да бъде професионалист в съответната област.
V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Важен момент в защитата срещу нелоялната конкуренция е ѝ как да се спрат навреме нелоялните действия. Това по принцип е сериозен проблем специално по отношение на нелоялната конкуренция, защото, ЗЗК не предвижда възможност преди решението на КЗК за установяване на нарушение, да се наложи забрана за продължаване на действията. По правило ГПК предвижда възможност за обезпечителни мерки, но възможността за налагане на такива изисква допълнително доказване, както ѝ зависи от субективната преценка на съда, най-вече относно това дали мерките са подходящи.
VI. ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
1. Ограничаване на конкуренцията, Методи Марков, София-Р, 2000;
2. Обекти на интелектуалната собственост, Живко Драганов, Сиби, 2016;
3. Забраната за нелоялна конкуренция;
4. Конкурентно право, Второ актуализирано издание, Денчо Славов, Сиела, 2017;
5. Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.