Причините довели до решението за прекратяване на членството на Иран в системата „Зелена карта“ се дължат на продължаващите проблеми с плащанията и комуникацията. То влиза в сила от 01-ви януари 2024 година. До изпълнението му, се дава възможност да бъдат предвидени реформи за отстраняване на проблемите и да бъдат приведени ефективно в действие. Ако това се случи, актът може да бъде обезсилен.
Всички права и задължения на Иранското бюро по отношение на възстановяването на съществуващи дългове в рамките на вътрешните правила ще продължат да се спазват.
Не се предвижда промяна на формата на сертификата „Зелена карта“ за тази година.
Европейската система „Зелена карта“ съществува от 25-ти януари 1949 година. Основата ѝ е положена чрез така наречената „Женевска пропоръка“ или Препоръка № 5 на работната група по автомобилен транспорт на Комитета по вътрешен транспорт на Икономическата комисия на Обединените нации за Европа.
По-късно през 1953 година е въведен и сертификатът „Зелена карта“. Той е унифициран застрахователен документ за пътуване в чужбина. Това се налага от съществуващите различия в лимитите на отговорност, застрахователните условия и начина за уреждане на щети в страните, в които „Гражданската отговорност” е задължителна.
Целите на системата са да бъдат създадени условия на пострадалите при пътно-транспортни произшествия, да бъдат обезщетени за причинените им имуществени и неимуществени щети от моторно превозно средство регистрирано в трета страна и да се избягва необходимостта автомобилистите да доказват застрахователно покритие на границата на всяка държава, която посещават.
Тези цели се постигат чрез дейността на Националните бюра. Те са професионални и независими организации, които членуват в „Съвета на Бюрата“. Всяко Национално бюро функционира с одобрението и под контрола на правителството на съответната държава и действа като независима институция.