Всяка година на 1-ви март празнуваме вековната традиция наречена денят на Баба Марта свързана с изпращането на зимата и посрещането на настъпващата пролет.
Празникът на Баба Марта в българските традиции символизира пролетта и носи пожелания за здраве и плодородие. Свързва се също с пробуждане на природата за нов живот. Смята се, че произлиза от древни обреди, свързани с езически земеделски култове към природата характерни за Балканите. Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи още траките.
На този ден и няколко дни след това си разменяме и носим така наречените „мартеници“ - малко украшение (обикновено пискюл, гривна или огърлица), изработено от преплетени червени и бели конци - вълнени, копринени или памучни, които връзваме около китките си или закопчаваме на дрехите си всяка година на 1-ви март за здраве и късмет.
Мартениците се подаряват на приятели, семейство и колеги, за да им донесат добро здраве, късмет и добра реколта. В някои планински райони хората украсяват домовете си и слагат украшения на домашните си животни. Най-типичната мартеница представлява две малки кукли, известни като Пижо и Пенда.
Мартениците се предлагат в най-различни форми и размери: гривни, колиета, пискюли, помпони и топки. Белият цвят е символ на чистота, невинност, красота и радост. Червеният цвят се свързва със здраве, жизненост, плодородие и смелост.
Според традицията, хората носят мартеници за определен период, чийто край обикновено се свързва с първите признаци на пролетта – виждането на щъркел (или щъркелово гнездо) или разцъфнало плодно дърво. След това се отстраняват и връзват към цъфтящо плодно дърво, за да се осигури добра реколта. Ако овощните дървета вече са цъфнали, обичаят повелява мартеницата да се скрие под скала или голям камък, така магическата ѝ сила се предава на земята и природата.
В българския фолклор Баба Марта е митична фигура, която носи със себе си края на студената зима и началото на пролетта. Вярвало се е, че „баба Марта“ е мърмореща старица, която променя настроението си много бързо и това се отразява в променливото мартенско време. Един ден може да е топло и слънчево, а в следващия времето да бъде студено и облачно. Вярата била, че когато тя се усмихва, времето е слънчево и топло, но ако се ядоса, студът ще се задържи по-дълго и дори може да завали сняг. Като носели червено-белите цветове на мартеницата, нашите предшественици молили Баба Марта за благосклонност. Те се надявали, че това ще накара зимата да свърши бързо и ще донесе пролет. Млади и стари се грижели да поддържат Баба Марта в добро настроение. Младите ставали рано преди всички останали, за да посрещнат първия ден на март и да зарадват Баба Марта с младостта и красотата си. Старите жени плели усукани нишки от червени и бели конци, за да украсят къщата. Вярвало се е, че те предпазват хората от болести и зли сили. Домакините окачвали червени престилки, колани, черги или усукани конци пред къщите си с надеждата, че когато Баба Марта ги види, ще се смее и ще накара слънцето отново да грее ярко. Обичаят да се носят мартеници е може би една от най-интересните български традиции. Според една от многото легенди, тази традиция се свързва с основаването на българската държава през 681 г. Първата мартеница е изработена от Ахинора, съпругата на хан Аспарух през втората половина на седми век, когато Аспарух прекосява Дунав и открива българските земи. Ахинора, докато чака съпруга си, решава да му изпрати пожелания за здраве и благоденствие. Тя завързва усукан бяло-червен конец за крачето на лястовица и изпраща птицата да предаде посланието за здраве и любов.
Снимка: bnt.bg