Денят на Застрахователя е обявен за професионален празник през 1996 година с решение на Асоциацията на българските застрахователи и Съюза на частните застрахователи. Датата 1-ви октомври неслучайно е избрана. В този ден през 1891 година, започва работа първото българско застрахователно дружество.
Днешният тържествен и празничен ден е подходящ повод да споделим и да си припомним малка част от историята на застраховането.
ЛОЙД - КРАЛЯТ НА ЗАСТРАХОВАНЕТО
В края на 17-ти век две трети от всички товари, внасяни по море на Британските острови, минавали през Лондон. Неофициалните делови срещи на корабособственици и търговци обикновено протичали в т.нар. „домове на кафето“. В тях човек можел не само да се подкрепи с храна и напитка, но и да поговори за бизнес, да научи цените на стоките, последните новини и градските клюки. „Домовете на кафето“ били посещавани от аристократи, банкери, търговци и играели ролята на частни клубове. Едуард Лойд бил собственик точно на такова кафене. То се намирало на Тауър Стрийт, най-оживената търговска артерия на Лондон. Постоянни посетители в кафеното на Лойд били морски капитани, търговци, корабособственици и застрахователи. На това място се сключвали сделки, били подписвани застрахователни полици. Като видял, че доходът от сключване на сделки за застраховане на търговските кораби е по-голям, отколкото печалбата от сервираното кафе, Лойд се насочил към застрахователните полици. По негови сметки, случаите на корабокрушения и гибел на товара били много по-редки от благоприятните, следователно с получените застрахователни вноски капиталът можел да се увеличи с толкова, че човек да е в състояние при неудачен изход да изплати застраховката. Така Едуард Лойд станал застраховател.
НАЧАЛО НА ЗАСТРАХОВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
Началото на застраховането у нас започва след Освобождението. Поради липса на опит, разбираемо, първите застраховетлни дружества са чуждестранни. През 1882 година в Русе започва дейност първата застрахователна компания - румънската Dacia (Дачия). В управителния съвет на дружеството влиза общественополитическият деец, крупен търговец и банкер Евлоги Георгиев. През 1889 година започва да функционира втора румънска компания - La Nationala (Насионала). Заедно с Дачия двете румънски дружества получават разрешение от тогавашното правителство на княжеството да популяризират у нас застраховките срещу пожар, а скоро след това започват да предлагат и животозастраховки.
ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
Идеята за създаването на българско застрахователно дружество по съвпадение също се ражда в кафене, не в това на Лойд, а на Оханес Енкарлиян, което се намирало на улица „Княжевска“ в Русе. Първото застрахователно дружество се казва „България“, а учредителното събрание е проведено на 16-ти декември 1890 година. За начало на българското застраховане се счита 23-ти август 1891 година, защото тогава княз Фердинанд подписва указ 134 за основаване на дружеството, а то фактически отворя врати за първи път на 1-ви октомври същата година. Дружество „България“ е основано, за да продава застраховки срещу риска пожар и животозастраховки. По-късно разширява своята дейност като предлага и други видове застраховки: Транспорт (по суша и вода) и Нещастни случаи (злополука). Само за няколко месеца след създаването си дружеството открива 62 агенции в страната. Много скоро компанията основава представителства в Цариград, Берлин, Солун, Скопие, Велес, Битоля, Охрид, Одрин. Народното събрание дава различни привилегии на дружеството, като най-значимата е задължителното застраховане на държавните имоти за период от 14 години.
През 1895 година е учредено второто българско застрахователно дружество, подкрепяно от държавата - Национално осигурително дружество „Балкан“.
ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР
На 26-ти юли 1926 година в България е приет първият закон за държавния контрол върху частните предприятия. Законът е взаимстван от швейцарския и предвижда постоянно надзираване на дружествата - проверката намерения и данните за упражняване на дейността, регистрация и последващ контрол. Определен е минимален уставен капитал от 1 млн. лева при предлагане на един вид застраховка и на 2 млн. лева при продажба на повече видове застрахователни продукти. Освен това дружествата предоставят гаранции в размер на 1,3 млн. лева за всеки вид застраховка. Застрахователните предприятия водят счетоводство и представят ежегодно подробности за дейността си. Законът предвижда надзор върху дейността както на българските, така ѝ на чуждестранните застрахователни дружества.
ПЪРВИЯТ ВИД ЗАСТРАХОВАНЕ В БЪЛГАРИЯ
Първата застраховка издадена у нас е срещу пожар. Тя е сключена на 1-ви април 1893 година и застрахова държавен имот. Първите застрахователни дружества предлагат само тази застраховка. Държавата ги насърчава със закон, който дава привилегии отначало на Дачия и Насионала, а след това ѝ на България и Балкан да застраховат всички държавни имоти срешу риска пожар.
АКАДЕМИЧНО ИЗУЧАВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАНЕТО
Застраховането като наука дължи своето начало на един виден български предприемач, търговец и акционер. Акад. Димитър Апостолов Ценов (1852 - 1932) има сериозен принос за изграждане стопанските основони на новоосвободена България. Венец на неговия трудов и граждански подвиг е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище. На 20-ти май 1916 г. акад. Ценов пише до проф. Георги Тодоров Данаилов писмо, в което споделя идеята на завещанието си за висше учебно заведение, в което да се изучават „науките на застрахователното дело“. На 1-ви септември 1936 година цар Борис III подписва Указ, който постановява Наредба-Закон за създаването на Висшето Търговско Училище Д. А. Ценов в Свищов. На 8-ми ноември училището е открито.
Днес, учебното заведение е познато като Стопанска академия Д. А. Ценов, като във факултет Финанси една от изучаваните специалности е Застраховане и социално дело. Освен в Стопанската академия, днес, застрахователното дело се изучава и в други университети.
И за да стане още по празничен денят, за финал ще споделим едно изключително стойностно и забавно стихотворение, посветено на посредниците в застраховането.
АГЕНТ
От рано утро тръгва смело
с чанта под ръка, къде
не знае сам, но в свойто дело
той вярва и върви, зове
говори твърдо, убеждава. . .
В живота благо да създава
за други той е тръгнал с пламък
и ей го в ред, пресмята с жар
за тази къща, онзи замък
годишни вноски за „пожар“. . .
Баща, учител нейде среща
в миг таблица поднася той
разправя му и го подсеща:
разумно е живота свой
за рода си да застрахова.
Където седне не престава
свещенния си кръст да носи,
надеждите събужда в миг
повдига хиляди въпроси
с житейския си прав език.
А вечер скръбната реалност
възправя се с печален знак
пред него - гонен от фаталност
в живота: днеска пак
печалбата му да не стига.
И после той в мечта игрива
Заспива в блян до утре рано
Когато пак ще тръгне смело
агент кой чуждото мечтано
богатство якро е прозрял.
Източници:
Изложба посветена на 130-та годишнина от учредяването на първата застрахователна компания в България и 121 години от създаването на първия български застраховател - АБЗ, Инсмаркет, Столична община;
Юбилейна изложба „140 години застраховане в България“ - АБЗ и Столична община.